петък, 14 ноември 2008 г.


Вермахтът преминава през Кресненското дефиле.

Безалтернативното решение

Присъединяването на България към Тристранния пакт: военностратегически аспекти на политическия ангажимент
(The Entry of Bulgaria in the Tripartite Pact)

Основна характерна черта на българската външна политика през междувоенния период е стриктният неутралитет. С изключение на участието си в ОН, България не се обвързва с членство в каквито и да са многостранни конфигурации, а в двустранните й отношения на преден план се извеждат миролюбието и желанието за взаимноизгодно сътрудничеството. Тази доминираща характеристика на българската дипломация остава в сила и след средата на 30-те години, когато в международните отношения в Европа рязко набират сила ревизионистичните тенденции, олицетворявани от националсоциалистическия режим в Германия. Макар и да е в не по-малка степен жертва на Версайската система от мирни договори, България не апелира за силовата им промяна, а продължава да разчита на мирния подход спрямо тяхното преразглеждане.И след разтърсилите следвоенното статукво събития в Чехословакия и Австрия, София нееднократно декларира, че „ще постоянства в провежданата … външна политика на споразумение и сътрудничество за запазване и затвърдяване на мира” и въпреки изкусителния пример на големия победен през Първата световна – Германия - ще следва „самостоятелна и необвързана … с никоя велика сила политика, за да [не] си създаде неприятели в лицето на другите”.