Присъединяването на България към Тристранния пакт: военностратегически аспекти на политическия ангажимент
(The Entry of Bulgaria in the Tripartite Pact)
(The Entry of Bulgaria in the Tripartite Pact)
Основна характерна черта на българската външна политика през междувоенния период е стриктният неутралитет. С изключение на участието си в ОН, България не се обвързва с членство в каквито и да са многостранни конфигурации, а в двустранните й отношения на преден план се извеждат миролюбието и желанието за взаимноизгодно сътрудничеството. Тази доминираща характеристика на българската дипломация остава в сила и след средата на 30-те години, когато в международните отношения в Европа рязко набират сила ревизионистичните тенденции, олицетворявани от националсоциалистическия режим в Германия. Макар и да е в не по-малка степен жертва на Версайската система от мирни договори, България не апелира за силовата им промяна, а продължава да разчита на мирния подход спрямо тяхното преразглеждане.И след разтърсилите следвоенното статукво събития в Чехословакия и Австрия, София нееднократно декларира, че „ще постоянства в провежданата … външна политика на споразумение и сътрудничество за запазване и затвърдяване на мира” и въпреки изкусителния пример на големия победен през Първата световна – Германия - ще следва „самостоятелна и необвързана … с никоя велика сила политика, за да [не] си създаде неприятели в лицето на другите”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар